Маракуя в BG условия: не е мисията невъзможна, но има някои „но“-та
Всичко започна с маракуя от Лидл.
Купих три броя, изядох ги, и в момента, в който хапнах третата, се случи нещо, което се случва на много хора и което после им коства много нерви и пари — реших, че искам да си я отглеждам сам. Там, в кухнята, с лъжицата в ръка и семките пред мен.
Googl-нах „маракуя отглеждане България“. Намерих два форума, едната статия беше от 2009 и другата беше толкова оптимистична, че веднага стана подозрителна. „Расте чудесно! Дава плодове! Лесно!“ Снимка на буйна лоза. Нула информация за зимата.
Зимата е въпросът, дето никой не иска да отговори директно.
Маракуята — Passiflora edulis — идва от Южна Бразилия. Не от Испания, не от Италия, не от някъде умерено и разбираемо. От тропическа Южна Америка, където зимата е концепция, която не съществува на практика. Средна температура от 18 до 25 градуса целогодишно, влажност висока, мраз — никакъв.
После искаме да я отгледаме в Плевен.
Не казвам, че е невъзможно. Казвам, че трябва да разберете с какво се захващате преди да засадите, а не след.
Passiflora edulis умира при минус 2-3 градуса. Не страда, не се схлупва, не преживява трудно — умира. Надземната част буквално загива при продължителен мраз. Ако имате мазна зима и термометърът падне под нулата за повече от няколко часа — сбогувате се с лозата.
Казвам го директно, защото прочетох три статии, в които се казваше „издържа на краткотрайни студове“ без да се обясни какво значи краткотраен. Краткотраен студ за маракуята е нула градуса за четири-пет часа. Не минус осем за две седмици.
Добрата новина. Има добра новина и тя е свързана с корена.
Passiflora edulis при подходящо мулчиране може да презимува като корен дори ако надземната лоза измръзне. Корените са по-студоустойчиви от надземната. При добро покриване — дебел слой слама, листа, агроволан — коренът оцелява при температури до минус 8-10 градуса и напролет пуска нова лоза.
Това е важно. Означава, че дори да загубите лозата — не губите непременно растението.
Приятел от Пловдив, Тодор, отглежда маракуя пет години. Всяка зима лозата му измръзва. Всяка пролет коренът пуска нова. Плодове дава. Не всяка година, но дава.
„Третираш я като едногодишна, дето живее от многогодишен корен“ ми обясни той. Добра формула.
Сега за регионите, защото България не е еднородна и тук разликата е огромна.
Южна България — Пловдив, Хасково, Стара Загора, Смолян извън планинската część, Петрич, Сандански — маракуята има реален шанс. В Петрич и Сандански хората отглеждат смокини на открито, маслинови дървета, нар. Маракуята там е предизвикателство, не луда идея.
Черноморието — Бургас, Варна, ивицата по крайбрежието — морето изравнява температурите, минусовете са по-редки и по-кратки. Реален шанс.
София, Централна България — по-трудно. Не невъзможно, но зимите са по-тежки и загубата на лозата е почти гарантирана при лоша година. Коренът може да оцелее при добро мулчиране.
Северна България, Дунавската равнина — Плевен, Враца, Монтана — честно казано трудно. Студовете там са реални. Можете да опитате, но трябва да внасяте вкъщи или в оранжерия.
Планинските райони над 600-700 метра — не. Просто не. Засадете нещо друго.
Другата пасифлора. Тук трябва да спомена нещо, дето хората пропускат.
Passiflora caerulea — синята пасифлора — е съвсем различно животно. Издържа до минус 12-15 градуса. Расте в България без особени проблеми, катери, цъфти красиво с екзотичните сини и бели цветя. Плодовете й са малки, оранжеви, ядливи, но безвкусни в сравнение с Passiflora edulis.
Ако искате пасифлора в градината за красота и за относително безпроблемно отглеждане — Passiflora caerulea. Ако искате маракуя за ядене — Passiflora edulis с всичките й капризи.
Има и хибриди. „Incense“ е един от по-известните — по-студоустойчив от edulis, цъфти обилно, плодовете са между двата вида. Ако намерите — струва да се опита.
Засаждането. Кога и как.
Маракуята засаждате след последния мраз. В България — края на април, май. Не се шегувайте с ранното засаждане. Един нощен мраз след засаждането и се връщате в началото.
Слънце. Пълно слънце, цял ден. Маракуята в сянка расте, не цъфти. Не цъфти значи не дава плодове. Без компромис.
Защитено место. Топла южна стена е идеална — стената акумулира топлина и я отдава нощем, създава микроклимат с няколко градуса по-топъл от откритото. Хората с успешна маракуя в по-хладните райони почти винаги я имат до южна стена.
Почвата — добра, дренирана, богата на органика. Маракуята не обича застояла вода. Глинеста, тежка почва — подобрете с компост и перлит преди засаждане.
Опора — задължителна и голяма. Маракуята расте агресивно. При добри условия — три, четири, пет метра за един сезон. Нужна ви е здрава телена мрежа, дървена конструкция, здрава ограда. Слабата пръчка, дето сте набили до саксията — не е опора за маракуя.
Засяване от семки. Тук се връщам към лидловата маракуя от началото.
Засях семките. Измих ги, подсуших ги, засях в саксийка с рохкав субстрат. Чаках.
Поникнаха. Всичките почти. Маракуята от семе покълва относително лесно при топло — 25-28 градуса — и влажно. Малкото растенийца бяха прекрасни.
После разбрах нещо неприятно. Маракуята от семе дава плодове след три, понякога четири години. Купената лоза — след една, максимум две. Ако целта ви са плодовете — купете лоза, не засявайте семки.
Ако целта ви е процесът и нямате търпение — засейте. Но знайте какво ви чака.
От лидловите маракуи имам едно растение, дето го отглеждам вкъщи вече втора година. Красиво е. Не е дало плодове. Може да даде следващата.
Може.
Поливането. Маракуята пие много, но не обича крака в блато.
Редовно поливане в горещото лято — на ден, при жега понякога два пъти ако е в саксия. В земята — по-рядко, почвата задържа влага. Проверявате с пръста — суха на 5 сантиметра, поливате. Мокра — чакате.
Листата показват жажда бързо — увяхват. Показват и прекомерна вода — пожълтяват. При маракуята разликата между двете симптоми е важна и понякога трудна за разграничаване.
Мулч около основата — задължителен. Задържа влагата, изравнява температурата, предпазва корена. При маракуята мулчът носи и зимна функция — дебел слой слама и листа около корена е разликата между оцеляло и измръзнало растение.
Торенето. Маракуята е „тежкояден“ — расте бързо и иска редовно хранене.
Ранна пролет — тор с балансирано NPK или органичен тор. После, когато тръгне да расте активно — по-висок азот за да подкрепите вегетацията.
Когато започне да цъфти — и тук е важното — спирате азота. Преминавате на по-висок фосфор и калий. Азот в тази фаза прави листа вместо плодове.
Течен тор всяка две седмици при активен растеж. Маракуята реагира бързо на торене и бързо показва недостиг — листата пожълтяват между жилките при недостиг на магнезий, ден ред стават бледи при общ хранителен глад.
Цъфтежът и плодовете. Тук идва красивата и сложната част.
Цветовете на маракуята са нещо от друга планета. Ако никога не сте виждали жив цвят на маракуя — когато го видите, спирате. Сложна конструкция, лилаво и бяло, с нишковидна корона наоколо. Цветът трае един ден. Само един.
И трябва да се опраши в рамките на този един ден.
Проблемът в България е, че естественият опрашител на Passiflora edulis е определен вид дървена пчела от Южна Америка. Нашите пчели опрашват, но по-малко ефективно. Ако искате плодове — ръчно опрашване.
Взимате четчица. Сутринта, когато цветът е отворен — прехвърляте прашец от тичинките към близалцето. Нежно, кръгово движение. Отидете на всеки цвят.
Тодор от Пловдив ми казваше, че прекарвал по двадесет минути сутринта с четчицата из маракуята. Жена му го намирала там и спирала да го гледа без да казва нищо. „Тя смята, че съм малко луд“ ми каза той. После добавил: „Може да е права.“
Зимуването. Най-важната тема и най-пренебрегваната в онлайн статиите.
Вариант първи — внасяте вкъщи. Ако маракуята е в голяма саксия и сте в по-хладен район — единственият сигурен вариант. Светло место вкъщи, намалено поливане, почти без торене. Расте по-бавно, може да загуби листа, но оцелява. Напролет — навън.
Проблемът е размерът. Маракуя след два сезона е голяма лоза. Внасянето й вкъщи е операция.
Вариант втори — мулчиране и оставяте. Южните райони. Дебел слой мулч около корена — 20-30 сантиметра слама, листа, може и агроволан отгоре. Обвивате лозата с агроволан. Молите се за мека зима.
Лозата най-вероятно ще измръзне. Коренът при добро мулчиране може да оцелее. Напролет чакате — ако след май не пуска нищо, вероятно е готово. Ако пуска — нова лоза за сезона.
Вариант трети — оранжерия. Ако имате неотопляема оранжерия или студена веранда, дето температурата не пада под нула — перфектно. Маракуята зимува там полуактивна и напролет тръгва с пълна сила.
Маракуята в саксия. За хората с тераси и балкони.
Работи. По-трудно от в земята, защото саксията изсъхва по-бързо, нагрява се повече, изисква по-редовно торене.
Саксията трябва да е голяма. Минимум 30-40 литра за установено растение. В малка саксия маракуята расте, но страда.
Предимството е мобилността — внасяте вкъщи зимата без драма.
Недостатъкът е, че в саксия растението е зависимо изцяло от вас. Нищо не идва отвън — нито вода, нито хранителни вещества. Редовното поливане и торене не са опция, те са задължение.
Болестите и проблемите.
Маракуята е относително устойчива на болести ако условията са правилни. Ако условията не са — проблемите идват.
Брашнеста мана при задушено, влажно место. Пръскайте с разтвор от сода бикарбонат, осигурете движение на въздух.
Листни въшки по младите издънки. Водна струя, масло от нийм.
Коренова гниене при застояла вода. Не се лекува лесно. Предотвратява се с дренаж.
Вирусна шарка — деформирани листа, мозайъчен шаблон. Пренася се от листни въшки. Няма лечение. Унищожавате растението.
Хлороза — пожълтяване между жилките на листата. Недостиг на желязо или магнезий, обикновено при кисела почва. Торете с хелатно желязо или магнезиев сулфат.
Очакванията. Трябва да поговорим за очакванията.
Маракуята в оптимални условия — Сандански, топла южна стена, добра почва, редовна грижа — може да даде 10-15 килограма плодове от установена лоза. Реалистично при добре установено растение на третата-четвъртата година.
Маракуята в по-трудни условия — София, по-хладна локация — може да даде плодове, може и да не даде. Дори да цъфти обилно, ако есента дойде рано и плодовете нямат достатъчно топли дни — не узряват.
Плодовете узряват 70-80 дни след опрашването. В България това значи, че трябва да сте опрашили успешно до края на юли, за да имате узрели плодове до октомври. Ако цъфтежът тръгне в август — плодовете може да не узреят преди мразовете.
