Нарцисът като цвете — символиката и грижата за нарцисите
Има нещо странно в нарциса.
Цъфти когато почти нищо друго не цъфти. Февруари, март, понякога края на януари ако зимата е мека — там е, жълт или бял, докато земята наоколо е все още кафява и голa и изглежда като че ли пролетта е далечна идея, а не реалност. После идват лалетата, зюмбюлите, всичко останало — и нарцисът се оттегля. Листата му изсъхват бавно, незабележимо, и до юни го е няма.
Шест седмици видимост на годината. Може и по-малко.
И въпреки това — или може би точно заради това — е едно от най-познатите и най-обичаните цветя в света.
Баща ми засади нарциси в Дряново преди може би двадесет и пет години. Не помня да го е правил — просто един ден бяха там, под крушата, жълти, рано напролет. Питах го кога ги е садил. Каза „преди доста години“ по начин, дето показваше, че не помни точно.
Сега, двадесет и пет години по-късно, са три пъти повече. Разпространили са се бавно под крушата, поели са повече место, деляли са се сами. Никой не ги е поливал особено, никой не ги е торил редовно, никой не ги е пресаждал. Просто са там.
Всяка пролет, преди всичко останало.
Миналата година баща ми отиде да провери кога са поникнали и ме звъна. „Излязоха.“ Два думи. Разбрах.
Нека за символиката, защото нарцисът носи история, дето е по-интересна от повечето цветя.
Гръцкият мит. Повечето хора го знаят — Нарцис, красивият младеж, дето се влюбил в собственото си отражение във водата и умрял там, край водата, неспособен да се откъсне. На местото, където паднал, поникнало цвете.
Интересното е, което следва след мита. Думата „нарцисизъм“ идва директно от него. И в психологията, и в ежедневния език — нарцисистичен означава прекомерно самовлюбен. Цветето и психологическото разстройство споделят един корен.
Мислите ли, че нарцисът знае това? Разбира се, не знае. Расте си под крушата на баща ми без никакви комплекси.
В различните култури символиката е изненадващо разнородна.
В Китай нарцисът е символ на късмет и просперитет. Цъфти около Китайската Нова година и е задължителен в домовете за празника. Там не е цвете на трагедия — напротив, цвете на добри предзнаменования.
В Уелс е национален символ. Уелсците носят нарциси на Деня на Свети Дейвид, първи март. Ако видите уелсец с нарцис на ревера — не е ексцентричност, е патриотизъм.
В Персийската поезия нарцисът се появява постоянно, свързан с очите на любимата. Хафиз, Руми — и двамата го споменават. Очи като нарциси — комплимент, не обида.
В европейската традиция — особено викторианска Англия — нарцисът означавал самовлюбеност и предупреждение. Да подариш нарцис на някого имало подтекст.
Днес в България просто означава пролет. Което може да е най-хубавото значение.
Има нещо в миризмата на нарциса, дето не е за всеки.
Лалетата почти нямат миризма. Зюмбюлите миришат силно и сладко, почти приторно. Нарцисите миришат по начин, дето е трудно за описване — сладко, но с нещо зелено и леко горчиво под него. Не е миризмата на люляка, дето те спира на улицата. По-тиха. По-сдържана.
Имам колежка, Радина, дето не може да понася миризмата на нарциси. Казва, че й прилошава. Не е алергия, просто не й харесва. Всяка пролет, когато донасям нарциси от Дряново, тя ги гледа от разстояние с израз на вежлива неодобрение.
После признава, че са красиви.
„Красиви са, просто не ги нося у дома“ казва тя.
Разбирам я. Миризмата е субективна работа.
Видовете. Тук е интересното, защото повечето хора мислят за нарциса като едно цвете, а всъщност семейство Narcissus има над петдесет дивоrastящи вида и хиляди, буквално хиляди сортове.
Класическият жълт нарцис с тромпета — Narcissus pseudonarcissus. Голямата тръбица в средата, шестте листенца отзад, жълтото цяло. Онзи, дето го знае всеки.
Белите с оранжев или червен венец — „Barrett Browning“, „Ice Follies“. Белите листенца, контрастният венец в средата. По-деликатни на вид, по-нежни.
Поетичните нарциси — Narcissus poeticus. Малък, с бял венец и минимален червен ръб. Мирише по-силно от другите. Дивоrastящ в планините на Южна Европа, включително по нашите планини. Ако сте виждали малки бели нарциси в планината с червен ръб — те са.
Двойните нарциси — „Tahiti“, „Cheerfulness“. Венецът е двоен, натрупан, изглеждат обемни и тежки. На едни им харесват, на мен лично — по-малко от класическия. Твърде много нещо.
Миниатюрните — Narcissus bulbocodium, „Tête-à-Tête“. Малки, до 15 сантиметра. За саксии, за каменисти градини, за ръбовете. „Tête-à-Tête“ е може би най-продаваният нарцис в света — малък, жълт, дава по 2-3 цвята на стъбло, здрав, ранен.
Грижата. Тук ще започна с нещо, дето звучи почти обидно лесно.
Нарцисите не искат почти нищо.
Казвам го сериозно. Луковица в земята, есента, 10-15 сантиметра дълбочина, наполовина слънце, нормална почва. После забравяте. Напролет цъфтят. Следващата есен не правите нищо. Напролет пак цъфтят. И така с години, докато луковиците се натрупат толкова много, дето трябва да ги разредите.
Ако търсите нещо за „начинаещи“ — нарцисът е на първо място в моя списък. Преди лалетата дори, защото лалетата имат повече капризи. Преди зюмбюлите, защото зюмбюлите изискват повече внимание.
Луковиците. Кога, как, колко дълбоко.
Есента. Септември, октомври, ноември — в България всичките три месеца работят. По-рано е по-добре — луковицата има повече время да пусне корени преди зимата. Но дори ноемврийско засаждане дава добри резултати.
Дълбочина — три пъти диаметъра на луковицата. Голяма луковица, около 4-5 сантиметра — засажда се на 12-15 сантиметра. Малка — на 7-8. Повечето хора засаждат плитко и после луковиците се избутват нагоре с годините. По-дълбокото засаждане е по-устойчиво.
Разстояние — 10-15 сантиметра между луковиците. Ако искате плътен ефект — по-близо. Ако планирате да ги оставите да се размножават — малко по-далеч.
Върхът нагоре. Звучи очевидно. Не е. Имам снимка от форум, дето някой е засадил нарциси с върха надолу и се е чудел защо са поникнали криво.
Мишките. Тук нарцисът има огромно предимство пред лалетата.
Всички части на нарциса са отровни. Алкалоиди, дето засягат нервната система на гризачи и при поглъщане от хора. Мишките, полевките, катериците — знаят го. Не ги ядат.
Лалетата са деликатес за гризачи. Засаждате, изчаквате, отивате напролет и намирате голи места там, където е трябвало да има лале. Мишките са ги взели.
При нарцисите — не. Аз засаждам нарциси около лалетата като бариера. Дали помага? Не знам дали е доказано научно. Знам, че мишките не ядат нарцисите.
Слънце или сянка. Тук е по-гъвкаво от повечето луковични.
Нарцисът предпочита слънце, но работи в полусянка. Под широколистно дърво — перфектно. Защо? Защото нарцисът цъфти рано напролет, когато дървото все още няма листа. Слънцето стига свободно. После дървото разлиства и дава сянка — но нарцисът вече е приключил. Листата му изсъхват в сянката и нищо от сянката не му пречи.
Затова нарцисите под дърветата изглеждат толкова естествено. Не е случайно.
Поливането. Почти не ви трябва да мислите за него.
Есенните дъждове обикновено са достатъчни за укореняване. Пролетта — пак дъждовно обикновено. Ако имате суха пролет — полейте веднъж, два пъти. Нарцисите не умират от суша лесно.
Лятото не ги поливате. Луковицата спи. Иска суша. Прекомерното лятно поливане вреди.
Торенето. Тук ще съм честен — нарцисите растат и без торене. Баща ми никога не е торил своите. Растат.
Но ако искате по-едри цветя, по-здрави луковици, по-добро размножаване — малко тор не вреди.
Есента, при засаждане — тор с нисък азот, по-висок фосфор и калий. Или просто компост на дъното на дупката.
Напролет, когато поникнат — малко течен тор с ниско N. Не прекалявайте с азота — прави много листа, по-малко цветя.
Листата след цъфтеж. Тук е въпросът, дето хората питат най-много.
Нарцисите са приключили с цъфтежа. Изглеждат грозно — дълги, зелени, после пожълтяващи листа, дето висят около. Хората искат да ги отрежат или вържат на възел „за да изглеждат по-добре“.
Не ги режете. Не ги връзвайте.
Листата правят фотосинтеза и пращат енергия обратно в луковицата за следващата година. Ако ги отрежете преди да са пожълтели и изсъхнали естествено — луковицата следващата година е по-слаба. Цъфтежът е по-беден.
Изчакайте да изсъхнат сами. Когато се дърпат без съпротивление — тогава ги отстранявате.
Знам, шест седмици грозни листа е неприятно. Засаждайте нарциси между многогодишни растения, дето разлистват и покриват листата на нарцисите. Хоста работи перфектно — поникват точно когато нарцисовите листа трябва да се скрият.
Разреждането. Кога и защо.
След пет, шест, седем години луковиците се наделят толкова много, дето се конкурират за место и хранене. Цветовете стават по-малки, по-малко на брой. Куп листа, малко цветя.
Тогава се разреждат. Лятото, когато листата са изсъхнали. Изкопавате, разделяте луковиците, пресаждате с повече разстояние. Операцията изглежда рискована — изкопавате живи луковици. Не е рискована. Нарцисовите луковици са здрави и оцеляват добре.
Излишните луковици — давате ги. Нарцисите са цветя за даряване. Всеки, дето има, дава на съседи, роднини, приятели. Баща ми е дал луковици на половин Дряново с годините.
Нарцисът в саксия. За хората без двор.
Работи, с уговорки.
Саксията трябва да е достатъчно дълбока — минимум 20 сантиметра. Дренаж задължителен. Засаждате есента, изнасяте на студено — балкон, неотопляема стая. Луковицата трябва да премине период на студ за да цъфти. Ако я държите топло цяла зима — може да не цъфти или да цъфти слабо.
Декември, януари — внасяте вкъщи на светло, прохладно место. Не до радиатора. Поникват, цъфтят.
Paperwhite нарцисите — Narcissus papyraceus — са изключение. Те не искат период на студ и цъфтят вкъщи директно. Бели, ситни, миришат силно. Популярни за зимно цъфтене на закрито.
Нарцисите в букет. Нещо, дето не всеки знае.
Прясно срязаният нарцис отделя сок от стъблото — лепкав, млечно-бял. Този сок е токсичен за другите цветя в букета. Слагате нарциси директно с рози или лалета — другите увяхват бързо.
Има два решения. Първото — нарцисите сами в ваза, без друго. Второто — нарцисите накисвате отделно в студена вода за 24 часа преди да ги смесите. За 24 часа отделят по-голямата част от сока и после са безопасни за другите цветя.
Повечето хора не знаят това. Аз не знаех до преди четири години. Питах цветарката на пазара защо нарцисите в смесения букет убиват другите. Тя ми обясни с интонация, дето подсказваше, че й задавам елементарен въпрос и отговорът е известен на всички освен на мен.
