Бюджетни идеи за зеленчукова градина в контейнери — спестете пари и увеличете реколтата
Преди четири години живеех под наем в апартамент с тераса колкото голяма маса. Исках зеленчукова градина. Нямах нито двор, нито пари, нито особена представа какво правя.
Купих два саксии от Практикер, един чувал пръст и пакет семена домати. Домати в саксии, колко може да се обърка.
Много неща. Много.
До края на лятото имах две анемични растения с по три домата на тях, пръст, която се беше споила на камък, и съседка от десния апартамент, Митка, която идваше на тераса да пуши и ме гледаше как ги поливам с израз на тих скептицизъм. Не казваше нищо. Просто гледаше.
На следващата година направих нещата различно. Не защото прочетох нещо умно, а защото нямах избор — наемът беше скочил, работех повече часове, и буквално не можех да си позволя да купувам зеленчуци от магазина по начина по който го правех преди. Трябваше ми да работи, не само да изглежда добре.
Това, което научих тези години — за контейнерите, за почвата, за кое работи и кое изглежда добре в Pinterest но е пълна глупост в реалността — е в тази статия.
Първото нещо е контейнерите и тук хората веднага отиват в грешна посока.
Влизате в градинарски магазин, виждате красиви теракотени кашпи, пластмасови саксии с дренажни системи, самонапояващи се контейнери за 40-50 лева. Купувате ги защото изглеждат правилно. После доматите пак стават жалки и парите са отишли.
Истината е, че зеленчуците не знаят в какво растат стига да имат място, вода и светлина. Домати в стара тенджера — работи. Чушки в пет литрова кофа от боя — работи. Маруля в отрязана пластмасова бутилка — работи. Всичко, което държи пръст и има или дупка отдолу, или можете да му направите такава — е контейнер.
Взех кофи за боя от строителен магазин — 10 литра, по 1.50 лева. Пробих дупки на дъното с бормашина. Засадих домати. Дадоха повече от „правилните“ саксии предишната година защото бяха по-дълбоки.
После открих, че строителните маркети понякога дават кофи за боя безплатно ако ги попитате — ония,дето вече са употребени и измити. Питайте. По-лошото, което може да стане е да кажат не.
Найлонови чували, усилени, от строителен — можете да засадите картофи, тиквички, дори краставици. Пробивате дупки, пълните, засаждате. Чувалите са по 50-80 стотинки.
Дървени каси от плода и зеленчуковото — питайте в пазара дали имат за изхвърляне. Повечето дават безплатно. Наредете вътре найлон с дупки за дренаж, напълнете с пръст, засадете. Изглеждат добре освен всичко.
Стари пластмасови кутии за съхранение, колани, дори стари дрехи — чел съм за хора, засаждали маруля в стари дънки. Нямам лично опит с дънките, но концепцията е правилна.
Сега за почвата, защото тук хората или харчат много повече от нужното, или сбъркват в другата посока и после се чудят защо нищо не расте.
Универсалната пръст от магазина, онази в чувалите по 3-4 лева, сама по себе си не е добра за контейнери. Задържа много вода, споява се бързо, корените не могат да дишат. Трябва да се смеси с нещо.
Аз правя смес — половина универсална пръст, четвърт перлит, четвърт компост. Перлитът е бял, лек, пореста структура, в градинарските магазини го има, чувалче струва около 5-6 лева и трае дълго. Задачата му е да разрохква пръстта и да помага с дренажа.
Компостът ако нямате собствен — можете да купите или да намерите. Имам приятел, Боби, живее в Горна Баня, има двор и прави компост, защото е от онези хора, дето правят компост. Веднъж в три месеца ми дава чувал. Аз му нося домати и чушки в края на лятото. Работи за нас и двамата.
Ако нямате Боби в живота си — вижте дали в общината или в квартала има компостиращи инсталации. В някои части на София има безплатен компост за граждани. Не е рекламирано добре, просто трябва да питате.
Още нещо за почвата — след като сезонът свърши, не я изхвърляйте. Добавяте малко прясна пръст и компост, разбърквате, оставяте да почине зимата и следващата година пак е добра. Контейнерната пръст може да се ползва 2-3 сезона ако я поддържате. Спестявате от там.
Кое да засадите е може би най-важното решение ако сте ограничени в пространство и бюджет и тук ще кажа нещо, с което половината хора ще се несъгласят.
Не засаждайте домати за начало. Знам. Всеки иска домати. Аз исках домати. Доматите са капризни, искат дълбоки контейнери, много място, редовно торене, подпора, прищипване. За начинаещи в контейнерно градинарство са точно толкова добра идея, колкото е купуването на скъп инструмент преди да знаете дали ви харесва занаятът.
Маруляте. Започнете с маруля. Расте бързо — от семе до бране 30-40 дни. Не иска дълбок контейнер — 15-20 сантиметра стигат. Не иска много слънце — полусянка работи. Можете да берете листа и тя продължава да расте. Едно торбиче семена за 1-2 лева ви дава маруля за цяло лято.
Ряпа — 3-4 седмици от семе до консумация. Буквално. Засявате, изчаквате малко, берете. Засявате отново. Може да направите 4-5 цикъла в един сезон.
Чесън зелен — купувате чесън за ядене, забивате скилидки в пръстта, след 3-4 седмици режете зелените стъбла. Безкраен цикъл практически.
Чушки — по-лесни от доматите, по-търпеливи, по-издръжливи. В 10-15 литров контейнер дават добре. Люти или сладки, зависи от вас.
Спанак — обича хладно, засявате рано напролет или есента, не обича жегата на юли. Расте бързо, самозасява се.
После, след като имате опит с тези — тогава доматите.
Когато стигнете до доматите — cherry доматите в контейнери са различно животно от едрите. Черешовите домати са издръжливи, дават обилно, не им трябва толкова дълбока саксия. „Balcony“ и „Tumbling Tom“ са сортове направени специално за контейнери и тераси. Едрите домати в контейнери искат минимум 20 литра на растение. По-малко и ще страдат.
Нещо, което открих случайно — ако купите домати от магазина и ги харесвате, може да вземете семки от тях и да ги засеете. Не работи с хибридни сортове, семките от тях дават неопределен резултат. Но ако намерите биологични домати или такива от местно производство, семките работят. Засушавате ги, съхранявате ги, следващата пролет засявате. Безплатен посевен материал.
Торенето в контейнери е задължително и тук ще съм директен — без торене контейнерните зеленчуци дават наполовина или по-малко.
Пръстта в контейнер е затворена система. Каквото сте сложили вътре — това е. Дъждът не носи нови минерали, земните червеи не преработват органика, нищо не идва отвън. Всяко поливане измива хранителните вещества надолу.
Торенето не е скъпо ако се подходи разумно.
Компост — вече казах. Ако го правите сами, практически е безплатен. Кафяви банани, кафе гъща, зеленчукови обелки, яйчени черупки — всичко в кофа с дупки, разбърквате понякога, след месеци имате компост.
Яйчени черупки директно в пръстта — разбивате ги на дребно, смесвате с пръстта. Калций за доматите. Предпазва от вершинно гниене, онова черно петно на дъното на домата.
Кафе гъща — мулч около растенията или директно в пръстта. Азот, леко подкиселява почвата, охлювите не я обичат.
Течен тор от коприва — събирате коприва, пълните кофа с вода, слагате копривата вътре, покривате и оставяте 2-3 седмици. Мирише ужасно. Разреждате 1:10 с вода и поливате. Безплатно, ефективно, и миризмата изчезва след като се разреди.
Течен тор от банани — кори от банани в бурканче с вода, оставяте седмица, разреждате и поливате. Калий, добре за цъфтеж и плодове.
Купувате ли тор — течният тор за доматите и зеленчуците е по-ефективен от гранулирания в контейнери. Разтваря се по-бързо, усвоява се веднага. Бутилка за 6-8 лева трае цяло лято ако следвате дозировката.
Поливането в контейнери е другото нещо, за което трябва да говорим.
Контейнерите изсъхват много по-бързо от земята. В жегата на август понякога трябва да поливате всеки ден. Не два пъти — сутринта, дълбоко, и оставяте. Вечерното поливане в жегата вика болести.
Забодете пръста на 5 сантиметра. Сухо — поливайте. Влажно — изчакайте. Гнилото корени убиват контейнерния зеленчук по-бързо отколкото сушата.
Мулч в контейнера — слама или изсъхнала трева около растенията — намалява изпарението значително. Поливате по-рядко. Пестите вода и усилия.
Самонапояващите се контейнери са добра инвестиция ако пътувате или забравяте да поливате. Скъпо ли са новите — направете сами. Голяма саксия вътре в по-голям съд с вода на дъното, дренажна тръбичка, кореняте сами поемат вода по капилярен принцип. Има достатъчно видеа как се прави с пластмасови бутилки.
Пространството. Тук хората мислят в хоризонтал и губят половината потенциал на терасата.
Нагоре. Мислете нагоре.
Краставиците, фасулът, граховете — катерят. Дайте им нещо да се катерят — пръчки, опъната мрежа, стара метална рамка. Краставица на мрежа заема 30 сантиметра тераса и дава наколкото двор.
Гардероб или скеле от PVC тръби и дъски — правите вертикална стена с контейнери. Влагате 15-20 лева в материали, получавате 6-8 нива на засаждане.
Перваза на балкона ако е достатъчно широк — дълги, тесни контейнери с маруля и подправки. Не заемат нищо от терасата.
Наши хора закачат контейнери направо на решетките на балкона с кабелни превръзки. Не е елегантно. Работи.
Подправките. Ще кажа само, че подправките са може би най-добрата инвестиция в пространство-към-стойност в контейнерното градинарство.
Малка саксия босилек спестява 2-3 лева на седмица ако го ползвате редовно. Магданозът — същото. Мащерката расте години в една саксия без почти никаква грижа. Розмаринът е храст, засаждате веднъж и после просто режете клончета.
Менте — сложете в отделна саксия. Отделна, не смесена с нищо друго. Разпространява се агресивно и ако я пуснете заедно с нещо, завладява контейнера.
Засяването от семена е значително по-евтино от купуването на разсад. Торбиче семена маруля — 1.20 лева. Разсад маруля — 1.50 лева за едно растение. Математиката е очевидна. Изисква малко повече организация и планиране, но не е сложно.
Нещо, за което не се говори достатъчно в контейнерното градинарство — съседите и роднините.
Митка, съседката дето ме гледаше с тих скептицизъм — след втората година, когато терасата започна да изглежда различно, дойде и попита как правя чушките. После ми донесе разсад домати, сорт от баща й, стар сорт, не хибрид, дебело месест и сладък. Не го намирате в магазина.
Хората с градини и дворове имат излишък от разсад всяка пролет. Питайте. Пазарите с разсад в края на април — търгувайте, питайте дали имат старинни сортове, говорете с продавачите. Половината от тях отглеждат от десетилетия и знаят неща, дето не се намират в интернет.
